От доста време насам ме вълнува темата за хумора като тест за интелигентност в българската култура. Самия аз като личност много обичам хумора и мисля, че само от хумора на човека може да се разбере нивото му на интелигентност. Ц. Кулевски казва, че скуката е най-сигурния начин да убиеш някого или нещо. Затова авторите на послания са готови на всичко за да не попаднат в категорията „скучни”. Хуморът е едно превъзходство средство за нова и оригинална интерпретация на послание с цел да го направим достъпно и разбираемо за целевата ни аудитория.
По професия съм теолог и независимо от битуващото мнение, че теолозите са без чувство за хумор веднага бих избързал да оправдая това мнение. Предмет на изучаване на теологията е книгата Библия и всички науки свързани с нея. Най-интересното е, че авторите от Библията използват хумора като средство за комуникация с публиката (аудитория) в най-различни ситуации: за да привлекат вниманието, за да разкрият истината за съществуваш проблем и т.н.
Но да се върнем към българската култура. Причината да се замисля много сериозно върху чувството за хумор на българина е сравнението което правя с други нации. Да вземем например руснаците възхищавам се от чувството им за хумор, същото се отнася и за американците. Нека обаче изясним, че за да бъдеш получател или автор на послание във форма на хумор е необходимо: много добро познаване на лингвистичните особености на даден език, добро познание на историята, добро познание на класиката в литературата, киното и музиката, добро познание на новото и новините и т.н. бихме могли още много да изброяваме. Тук се проявява умението на хумористите да схванат кои са моментите от всички гореизброени области, които са формирали културата и бита на дадена нация, а най-важното умело да боравят с тях за да отправят своето послание. Ще дам само един пример, Задорнов е човек хуморист, които няколко десетилетията се е превърнал дори във философ оказващ много голяма влияние върху своята публика.
Действителността при нас е различна. Напоследък говоря с доста колеги и състуденти по тази тема, така че долуописаното мнение не е само мое.
Героя Бай Ганьо е главния хуморист все още у нас, за съжаление с просташкото, циничното и дори вулгарното си чувство за хумор. Напоследък се появят различни опити за развитие на хумора при нас, например предавания като „Пълна лудница”, „Велика България” , „Комиците”. Според мое мнение не толкова успешни обаче. Героите като „Ванката” и „Сашето”, циганина таксиджия, пияния мъж и пълната му жена и т.н. са образи които омръзват на българския зрител. Всички тези скечове са предсказуеми донякъде. Това е хумор, който няма нищо общо с доброто познание на българския език, история, култура, кино, музика, поезия. Това е хумор разчитащ на непрекъснато очертаване на елементарните, битови потребности на човека, а също така и ниските му страсти. Напълно съм съгласен, че хумора за да достигне до аудиторията трябва да бъде разбираем и използва изрази и понятия, които са известни на аудитория. Ако това е така то това изключително низкото ниво на интелигентност на тази аудитория.
Това обаче не е така, мисля че донякъде авторите на хумора подценяват своята публика. Хумора може и да образова. Както знаем една от функциите на връзките с обществеността е да образова същевременно публиката. Защо това да не става чрез хумор? Защо не градим, използваме горепосочените области за да изразим чувството си за хумор. Това правят доста успешно хумористи по света. Когато един хуморист е способен за забавлява в продължение на часове хиляди хора. Крайно време е авторите на хумора да се преориентират у нас.
Не казвам, че ние сме високо интелигентна нация. Това е доста изтъркана фраза, а дори бих казал и мит. Няма да разглеждаме тук понятия за интелигентност. Моето мнение, е че за да си интелигентен не е достатъчно/задължително да имаш висше образование. Има много образовани простаци, и хора без висше образование, но интелигентни. По точно бих поставил въпроса, че в България има не малко интелигентни личности.
Хуморът е чудесно средство за комуникация с публиката. Хуморът е средство за формиране на убеждения, които са дълбоко преживяни емоционално и мотивиращи определено поведение. България има нужда от интелигентни хора, които да действат!
